Осем години след ужасяващата катастрофа, която преобръща живота ѝ завинаги, моделът Кристин Илиева продължава да живее в постоянна борба – със здравето си, с психиката си и със спомените, които не я напускат. В откровен разговор с Мариян Станков – Мон Дьо, тя за първи път толкова подробно разказва за вътрешните си битки, за отношенията си с Дивна и за страха, който носи дори към щастието.
Въпреки че отвън много хора я възприемат като силна и вече възстановена, Кристин признава, че реалността е далеч по-тежка. „Може би хората не знаят колко ми е трудно и до ден днешен. Все още се боря да запазя психиката си здрава. Надежда има и се боря за нея всеки ден“, споделя тя.
Тежките мисли не я напускат дори в най-тихите моменти. „Когато остана сама, виждам тъмнина и самосъжаление. Не мисля, че някога съм позволила на човек да види напълно това мое лице“, казва моделът с болезнена откровеност.
Фаталният ден – 12 март 2018 г. – остава разделителна линия в живота ѝ. Тогава тя е в кола с певицата Дивна, а секунди преди удара се опитва да я успокои. „Казах ѝ: спокойно, Дивна. После видях как другата кола ускорява и разбрах, че няма как да избегнем сблъсъка“, спомня си тя.
Кристин никога не губи спомен за случилото се. „Помня абсолютно всичко“, казва тя. След катастрофата следват дълги часове борба за живот. „Болката беше нечовешка. Усещах как губя съзнание и знаех, че ако заспя, може да не се събудя“, разказва тя за критичните моменти.
В най-тежкия период Дивна се опитва да я държи будна, като ѝ пее и говори непрекъснато. Кристин губи огромно количество кръв и прекарва седмици в реанимация, а истинските последствия от травмите стават ясни по-късно.
„Десният ми крак беше буквално смазан. Цяло чудо е, че съм жива“, казва тя. По думите ѝ първоначалното лечение не е било достатъчно и това води до допълнителни усложнения и тежка инфекция, с която се бори години наред.
И днес Кристин е изправена пред трудни медицински решения. Различни специалисти имат различни мнения за следваща операция. „Имам надежда и не съм се отказала. Има риск, но съм готова да го поема“, признава тя.
Най-тежкият ѝ период е съвсем наскоро – дълбока депресия, която я оставя прикована към леглото. „Месец и половина не ставах, не се хранех, плачех постоянно“, споделя тя. Силата да продължи идва от майка ѝ, която я кара да се съвземе.
За отношенията с Дивна Кристин говори с необичайна откровеност. Тя признава, че е имала гняв, но никога не я обвинява за инцидента. „Не го е направила нарочно. На всеки може да се случи“, казва тя. С времето дистанцията между тях се увеличава, но чувствата ѝ остават без омраза. „Освен любов, друго нямам към нея“, споделя моделът.
Днес тя избира да бъде сама и да се фокусира върху себе си. „Искам първо да се събера, да си дам любов“, казва Кристин. Но признава и нещо много лично – страх от щастието. „Понякога самото щастие ме плаши. Толкова съм се затворила, че внимавам кого допускам до себе си.“
Поглеждайки назад, тя се вижда като напълно различен човек. От самоуверено момиче, което е приемало всичко за даденост, днес е човек, който цени малките неща и съпреживява повече. „Сега съчувствам, помагам и ме интересува как са другите“, казва тя.
И макар раните – физически и емоционални – да остават, Кристин Илиева продължава напред. С болка, с надежда и с решимост да не се отказва от живота, който бавно, но сигурно отново се опитва да подреди.
