Малко след полунощ стана ясно кой печели Международната награда „Букър“. Отличието отиде при тайванската писателка Ян Шуан-цзъ за Taiwan Travelogue, преведена на английски от Лин Кинг. Церемонията се проведе в лондонската галерия „Тейт модърн“, а България следеше вечерта с особено вълнение заради Рене Карабаш и нейния роман „Остайница“.
Книгата, преведена на английски от Изидора Анжел под заглавието She Who Remains, беше сред шестимата финалисти за престижната награда. Така „Остайница“ стана вторият български роман в краткия списък на Международния „Букър“ след „Времеубежище“ на Георги Господинов, преведен от Анджела Родел, който спечели отличието през 2023 г.
Макар голямата награда да не отиде при Рене Карабаш, успехът ѝ се превърна в силен момент за българската литература. Самото присъствие на романа сред финалистите показа, че българските книги все по-уверено стигат до световната публика.
Журито описа „Остайница“ като „изискано написана, брилянтно описана история за млада жена в съвременното албанско родово общество и една кръвна вражда, която ѝ открива пътя към самопознанието“.
Рене Карабаш прие развоя с гордост и благодарност. В „Денят започва“ по БНТ тя заяви, че за нея най-голямата награда са читателските сърца. По думите ѝ романът е сред най-избираните книги от целия шортлист в световен мащаб, а тя получава множество съобщения и ревюта от различни страни.
„Най-голямата награда за мен, разбира се, са читателските сърца, които книгата спечели. Тя е изключително четена и обсъждана. Мога да кажа, че това е една от най-избираните книги от целия шортлист в световен мащаб.“
Писателката обясни, че според нея силата на книгата идва от начина, по който е написана — поток на съзнанието и силен емоционален заряд. Тя сподели, че журналисти от BBC и „Ню Йорк Таймс“ са определили „Остайница“ като най-емоционалната книга в краткия списък.
Рене Карабаш подчерта, че българската литература все по-видимо застава на световната карта. Според нея победата на Георги Господинов през 2023 г. е била важна крачка, но зад тези успехи стои дългогодишна работа.
„Аз наистина мисля, че навлизаме в своеобразен златен век за българската литература“, каза тя.
В интервю пред bTV Карабаш призна, че ако имаше зрителски вот, според нея романът ѝ щеше да спечели. Тя сравни емоцията с 1994 г. на световното по футбол, защото по време на лайвстрийма коментарите били пълни с български знамена.
Писателката допълни, че никога не си е представяла, че ще бъде номинирана за такава награда. Особено силно за нея е и това, че е написала „Остайница“ през 2018 г., когато е била на 27 години.
Рене Карабаш е псевдоним на Ирена Иванова. Тя е родена през 1989 г., поет, писател, сценарист и драматург, както и основател на академията за писатели „Заешка дупка“.
„Остайница“ вече има редица признания — националната литературна награда „Елиас Канети“, номинация за роман на годината от Националния дарителски фонд „13 века България“ и литературната награда „Перото“. Романът е преведен на 15 езика, а бразилското му издание го превръща в първия български роман, публикуван в тази южноамериканска страна.
Преводите на книгата също носят отличия. Мари Врина-Николов печели Наградата на френския ПЕН клуб за френския превод, а английският превод на Изидора Анжел е отличен с Gulf Coast Translation Prize в САЩ и наградата HEIM на американския ПЕН клуб.
Романът е номиниран и за шведската награда Prisma, а също така е включен в класацията „21 най-добри предстоящи книги на 2026“ на Service 95, литературния книжен клуб на Дуа Липа.
По „Остайница“ вече е готов и филм на режисьора Костадин Бонев, който се очаква да излезе до края на тази или в началото на следващата година. Рене Карабаш разкри още, че има план и за спектакъл с режисьора Стайко Мурджев.
Преди церемонията писателката написа, че каквото и да стане, „Остайница“ вече е спечелила най-важния „Букър“ — сърцата на хиляди читатели по света и у нас. Тя благодари за подкрепата и заяви, че България влиза в новия си златен век.
Писателят Светлозар Желев също подчерта мащаба на успеха. Той припомни, че във Великобритания всяка година излизат около 188 000 нови заглавия, над 10 000 от които са преводни, а в света годишно се публикуват над 4 000 000 книги. От 128 разгледани заглавия тази година само 13 попадат в дългия списък, а едва 6 стигат до финала.
Тази статистика показва колко голям е пътят, който „Остайница“ изминава — от българска книга, написана през 2018 г., до един от шестте финалиста за една от най-престижните литературни награди в света.
