Биляна Петринска е една от онези жени, чиито думи носят тежест и смисъл – актриса, която говори с интелигентност, дълбочина и болезнена искреност. В момента тя преживява един от най-силните периоди в кариерата си – премиерата на дълго мечтания моноспектакъл „Ария на съперницата“. Но разговорът бързо преминава отвъд театъра и докосва темите за любовта, майчинството, загубата и съвременния свят.
„Моноспектакълът беше моя дълго жадувана мечта“, признава Биляна. Проектът идва в живота ѝ в точния момент, когато се чувства готова – като актриса и като човек. Тя обича предизвикателствата и никога не бяга от трудното, а този спектакъл е не просто професионално достижение, а емоционално и лично пътешествие.
Музиката също остава важна част от живота ѝ. Като дете тя посещавала часовете при Борис Карадимчев, а оперният свят на Мария Калас оставил отпечатък върху мечтите ѝ. „Аз не съм певица, която играе. Аз съм актриса, която пее“, споделя Петринска. Моноспектакълът ѝ е своеобразен поклон към живота, който тя е могла да има като оперна певица – несбъдната мечта, която продължава да вдъхновява творчеството ѝ.
След премиерата Ерик-Еманюел Шмит нарекъл Биляна „Страдивариус“ – инструмент, способен да изсвири всички лица на жената, която е. Въпреки признанието, актрисата остава скромна и критична към себе си, радвайки се, че спектакълът е докоснал публиката.
Майчинството заема централно място в живота ѝ. Синът ѝ вече е първи клас, артистичен, любопитен и с много интереси – музика, роботика, спорт, актьорски курсове. „Умирам от страх дали ще му дам точната доза самочувствие – така че да бъде смел, свободен и добър човек едновременно“, казва тя. Биляна признава, че живеем в свят на лайкове, непрекъснато сравнение и скролване, и именно затова е важно децата ѝ да растат с ценности, грижа и любов.
Любовта за нея не е просто страст или големи жестове – тя е в малките ежедневни действия. „Любовта е да се прибереш след тежък ден и някой да ти е направил топла супа. Любов са малките жестове, уважението, грижата. Тези жестове трябва да ги събираме като хербарий, за да ни топлят“, казва актрисата.
Тази година Биляна преживя и загубата на баща си – човек честен и доблестен, който оставя уроци за живота и пример за морал. Основният урок, който тя иска да предаде на сина си, е прост: „Да бъде добър човек. Това е най-важното.“
Биляна говори откровено и за психичното здраве, признавайки, че има психотерапевт и смята това за естествена грижа за себе си, а не за признак на проблем. В свят, в който скандалът често носи популярност, тя остава далеч от пошлостта и от шумните медийни сензации.
„Ако не поемеш хвърлената ръкавица, няма как да има двубой“, казва тя за предизвикателствата на професията си, но подчертава, че не иска да се свързва с посредствеността. Истинското ѝ щастие идва, когато се прибере у дома при децата си – в семейството и близостта, които ѝ дават смисъл.
Биляна Петринска показва, че най-големите жени са тези, които умеят да останат истински хора – с обич, с грижа, с честност и с непоклатими ценности, дори когато светът около тях бърза, критикува и шумно се състезава.
