Йордан Дъбов е човек, чийто път започва от музиката, но го отвежда до една съвсем различна мисия — специалното кафе. Роден в Пазарджик, той заминава за Прага, където учи джаз тромпет в Пражката консерватория и се развива като активен музикант с много концерти и силна връзка със сцената.
Години по-късно обаче Дъбов поема в друга посока. През 2007 г. се връща в България с идеята да изгради култура на висококачествено кафе. Днес той е международен съдия в Cup of Excellence, Q-grader и основател на DABOV Specialty Coffee — име, което вече 18 години свързва с мисия, постоянство и вкус към най-доброто.
Самият той признава, че кафето за него никога не е било просто напитка. То започва от фермата и стига до всяка чаша, а между тези две точки стои огромен труд. Преди фирмата идва опитът му като бариста, а после и дългият път на предприемач, който не просто продава кафе, а се опитва да промени начина, по който хората го разбират.
Любопитното е, че преди кафето в живота му има джаз. Дъбов си спомня годините в Прага с носталгия. Наскоро негови приятели музиканти от чешката столица имали изява в София и му казали, че липсва на музикалната общност. Един от тях дори му изпратил стар запис с трио, в което Йордан е участвал.
Макар да му казвали, че е бил голям талант, той не гледа на себе си по този начин. Според него тогава е бил на кръстопът. Свирил е много, бил е активен и е имал сериозен концертен живот, но е трябвало да реши дали да се отдаде напълно на музиката, или да избере друга посока.
Кафето вече присъствало в ежедневието му. През деня работел като бариста, а вечер излизал на сцена. През 2006 г. кафето се превърнало в негово хоби, но постепенно започнало да заема все по-важно място. В средата на 2008 г. идва моментът на истинския избор — музика или кафе.
Дъбов избира кафето, защото вече е изградил връзки с пекари на специално кафе и усеща, че може да говори за този продукт на хората така, както музикант говори чрез инструмента си. Разликата е, че този път инструментът не е тромпетът, а чашата кафе.
Решението обаче не било лесно. Той признава, че не е знаел какво е бизнес, защото в семейството му тази дума дълго време била почти табу. Тук голяма роля изиграва съпругата му, която е до него и в живота, и в работата. Двамата не тръгват с амбицията просто да бъдат предприемачи. Те искат специалното кафе да стигне до повече хора.
За Дъбов специалното кафе е продукт с ясна стойност. То се оценява високо заради произхода си, вкусовете си и сложността си. По думите му такова кафе представлява едва 5% от общото производство в света, което го прави още по-специално и търсено.
Работата му го отвежда до различни точки по света — Ел Салвадор, Панама, Мексико, Гватемала и още много места. За 2026 г. дори има облог със семейството си, че ще направи повече от сто полета. Според него качественото кафе не се намира, ако просто стоиш до машините в пекарната. То се търси във фермите, договаря се лично и се избира внимателно.
Дъбов е посетил над 1000 ферми. За него това не е просто впечатляващо число, а част от ежедневната му работа — да открива нови възможности и да поддържа добри отношения с производители, с които работи от години. Радва се, че вече познава едни от най-добрите в света и че всяка година успява да купува малко повече от тяхната продукция.
В бизнеса той работи рамо до рамо със съпругата си. Двамата започват сами, а днес имат 116 служители в България и много партньори. Йордан признава, че конфликтите са неизбежни, но за тях най-важното правило е да ги решават навреме, преди да се превърнат в големи проблеми.
Той описва връзката със съпругата си като силна и естествена. Казва, че обичат едни и същи неща, радват се на едно и също и са като пъзел, който се подрежда лесно. За тях най-важни са трите им деца, тяхното образование и това да бъдат добре подготвени за живота.
За децата си Дъбов говори с гордост. Голямата му дъщеря се интересува от психология, пише книга и вече има една зад гърба си. Синът му учи усилено физика и математика, защото иска да влезе в добро училище. Най-малката се вълнува от танци и спорт, попива бързо и естествено всичко около себе си.
Като баща той не се определя непременно като по-либералния родител. Съпругата му е по-строга, но когато става дума за музика, именно Йордан е бил категоричен. Децата им са ходили на уроци по пиано, дори са имали концерти, но той видял, че не горят истински в това. А според него музиката изисква пълно отдаване.
В дома им все още има пиано и китара. Ако някое от децата реши да се върне към музиката, възможността остава. Но Дъбов вярва, че човек трябва да следва нещо само ако наистина го обича и е готов да му се посвети.
Що се отнася до книга за специалното кафе в България, той засега оставя темата отворена. Усмихва се и казва, че все още не може да отговори на този въпрос. Може би това ще бъде разговор за следваща среща.
